Кучето не се храни с трюфели. Днес се смята, че със своя уникален аромат и вкус са наистина прециозен деликатес. Този специален вид гъба е ценен заради своя силен и изключителен аромат. От това в голяма степен зависи какъв вид трюфел ще бъде засаден - летен черен, бял или черен зимен. И освен това да изкарат достатъчно високи доходи от трюфели. Тогава му дошла идеята да направи смес от ванилия, сметана и шоколад на прах, с която оформил малки топчета. Успешното събиране на трюфели може да отнеме около десетилетие. Дървесните видове, около които виреят най-много трюфели, са дъб, липа, бор, габър и топола. Също толкова са и добивите на есенния и пролетния трюфел виреят върху бор, дъб и габър. Но няколко години по-късно обаче щастието каца на рамото на женения за българка италианец Патрицио Панфили. В Румъния поне от 4 години се отглеждат заразени с трюфелни спори фиданки. През 60-те години учените се опитали да разберат защо опиатите (морфин, опиум, хероин) оказват толкова силно въздействие върху хората - при това, че имат растителен произход.
Има и такива, които използват Suilla gigantea, вид муха, която хвърля хайвер върху трюфели, но намирането им по този начин е много по-сложна процедура. Разделят се на две групи- бели и черни, според външния вид. Началото в отглеждането на трюфели е изследването на качеството на почвата, където е планирано да бъдат разположени насажденията. Инвестицията в насажденията може да стигне 17 хил. 25 хил. евро на година. Те вече масово се предлагат по морето, но бързо навлизат в блюдата на елитни ресторанти в София, Варна и Пловдив. Те са микоризни гъби, което означава, че живеят в симбиоза с растенията. Те са характерни за италианския регион Пиемонт и се считат за един от най-скъпите деликатеси в света. В момента трюфелът се счита от мнозина в света на гастрономията за еквивалент на диамантите в света на бижутата. Все повече нараства интересът към култивирано отглеждане на фиданки от лешник, чиито трюфели са заразени с мицела на трюфел. Дейността се основава на Събиране на трюфелиучните познания за култивиране, а фиданките заразени с мицел за трюфели се предлагат от италиански предприемачи с опит в търговията с ценните гъби и съпътстващите ги култури.
Бизнесът се подпомага по програмите за развитие на селските райони, а у нас не липсват фермери, които очакват да бъде отворена за тях мярката в ПРСР, за да бъдат улеснени в отглеждането на двете култури. Най-подходящите месеци за търсене у нас са летните юни, юли и август, а най-богати естествени находища на ароматната гъба имаме в Лудогорието и Шуменското плато. Инфектиране - Подходящите дървета за инфекцията са обикновеният лешник и дъбът, които са често срещани у нас. Цената на лешника варира от 3 евро за килограм небелен лешник до 7 евро за чистата ядка. Николета Симон. Тя работи с университета Тусчия - Витербо, където целият процес свързан с образуването на спорите се наблюдава от инжектирането на сертифицираните спори до контрола и определянето на процента на микоризата. Механизмът на въздействие на анандамида е подобен на въздействието на тетрахидроканабинола, съдържащ се в марихуаната. Много колеги се обединихме и решихме да проведем разследване.
Вегетарианският трюфел може да има различна форма или вкус, но е по-съобразен с критериите за здравословно хранене, отколкото останалите типове. Макар често да се гледа цената на килограм, истината е, че най-често са достатъчни само около 10-15 грама за добавяне към ястие за един или двама, за да се подобри то, да поеме характерните аромат и вкус на трюфела и да задоволи вкусовите рецептори. От всички тях, дъбът е най-популярен, тъй като е бавно растящо дърво, растението се развива със същата скорост като гъбата на черния трюфел, най-често срещаната за култивиране. В краен случай е необходимо да се пръска на 14 дни при болести. Ето защо е по-препоръчително да научите куче, тъй като няма да е необходимо да му слагате намордник. Цената му стартира от около 200 евро за килограм. Цената на белия трюфел е най-висока и гъбата обича да вирее в близост до дъб.