Липсата на регулация не само пречи на икономиката на страната като цяло да се възползва от доходоносния бизнес, но и прави почти невъзможно брандирането на български трюфели като такива. По данни на шестте организации, които за първи път седнаха на една маса във Велико Търново, за да говорят общо за проблемите си, годишно у нас се добиват около 500 тона трюфели и над 1000 тона гъби, като 90 на сто от продукцията се изнася. Но за разлика от тях, които растат над земята, трюфелите живеят под земята и растат на тъмно. Нов Закон за трюфелите ще удари бизнеса с култивирани трюфели. Има прието законодателство за работата ни, облагането на доходите ни, но то не може да се прилага, заради липсата на въпросната заповед, която да регламентира плащането на едно място на дължимите разрешителни, Tuber Albidum pico данъка, осигуровките, заявиха във Велико Търново от браншовите организации, обединяващи бизнеса с трюфели и горски гъби и плодове. За това предупредиха шест от браншовите организации, свързани с бизнеса за добив, търговия и преработка на недървесни горски продукти".
Въпреки недоволството, ловците на трюфели и свързаните с бизнеса с диворастящи гъби приеха да се смени облагането им и да плащат патентен данък. Над 100 хиляди ловци на трюфели и берачи на диворастящи гъби ще влязат след няколко дена в горите, но работата им ще бъде незаконна. Макар и доста примамлива, тази идея е трудно приложима и има редица условия, за да бъде успешна. Причината, според асоциациите и съюзите от бранша, е че няма диалог с Министерството на земеделието и храните, от където трябва да бъде издадена заповедта, регламентираща дейността им. Отчитайки това, законът трябва да улесни и мотивира хората да се занимават с тази дейност, посочи Димитър Димитров. Но това, което представлява още по-голямо предизвикателство, е липсата на каквото и да е законодателство, което би позволило това, което сега се явява като нелегална индустрия, да стане легитимно. Лагото са известни още като италиански водни кучета или с името Романя. Той се събира и яде от хиляди години и въпреки че прилича повече на картоф, все още е най-широко събираният трюфел в света. Белият трюфел има размери 5-12 см, но не изключено да се срещнат по-големи екземпляри. Белият трюфел е рядък.
Белият трюфел рядко се отглежда в България, но добивът достига 50 кг/ха. Пресният бял трюфел има мръсно бежов или жълтеникав цвят. Те могат да бъда получени само по два начина - или по метода на микроразмножаването или от семена.. Целта е получаването на два продукта - плодове лешници и трюфели. При тези условия получаването на редовни и стабилни добиви от лешници е най-малкото съмнително. Един от основните проблеми е задължителното 10-годишно планиране на довива за гъби и трюфели, които трябва да правят държавните горски стопанства, защото където няма планове, ние не може да влезем да берем гъби и трюфели, а това са видове, които са силно зависими от климатичните условия и никой не може да направи планиране, поясни Светлозар Сидеров, председател на Националния съюз на българските ловци на трюфели.„Изпадаме в следния парадокс, особено в последните години - плащаме си разрешително за някое стопанство, което има плануван добив, а в него, поради неблагоприятни климатични условия, в дадения момент няма гъби, а в съседни стопанства, в които няма плануван добив, реално е заринато с гъби, които ние нямаме право да ги събираме, и те изгниват", обясни Сидеров. Нищо от това не се случи", коментира Антон Донков от Националния съюз на преработвателите, търговците и събирачите на трюфели, гъби и горски плодове.